Няма да описвам килията ти. Тя е в твоето съзнание и я познаваш толкова добре, колкото може да се познава. Нямаш стол, не се и нуждаеш. Имаш екран. На него виждаш тялото си. Можеш да сменяш перспективи, да се следиш в гръб, в едър и д...

Денят е ясен. Пътят прав и чист. Нямало е друг по него. Водачът не превозното средство претърпяло катастрофа с фатален край е бил предпазлив шофьор. Не е установена авария в колата. Злополуката не прилича никак на злополука. А се случ...

 
Самоубийството е формална дума. Никой не слага край на живота си сам. Този, който завързва клупа, натиска спусъка, прави прореза по артерията, развърта кранчето на бутилката газ, поставя смъртоносната доза медикаменти в устата, той ...

 Сърдит и пак скрит зад вестника. Не се виждат даже големите му уши. Яденето ми недокоснато, едната от чехлите му пробита над палеца. Ще му купя нови, само и само да не буди такова умиление в мен. Ще изхвърля тези. Сигурно са му скъпи, т...

 Дни преди палавницата да се нанесе, се чувствах подтисната. Не знаех кой ще е новият ни съсед. Нямах и най-малка представа, че ще е лигава руса кучка. Усещаше се някак. Миризмата й се стелеше по коридора и влудяваше хлапаците, дъртаците...

И още няколко думи за нужния - ненужен български писател
Искаше ми се след Иван Богданов и Камелия Иванова да напиша и аз нещо за нужния - ненужен писател. В своята статия Иван Богданов разгледа много коректно въпроса от позицията на изда...

 Тя стоеше на ръба, под нея скалите с начупените си форми потъваха в дълбини и мрак. Стоеше и се унасяше в ромола, долу той беше боботене, а до нея достигаше като нежен шепот, като мелодията на мислите й. Като нежното дете, което не успя...

Било е част от секундата. Нищожна част, в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна, каквато никога не е била, спокойна, каквато никога не съм й позволил да бъде, красива, каквато животът ми не е разрешил да имам...

Линк към блога на Stoineff 

При последното преброяване в 197 селища не се е преброил и един човек. 
Къщата имаше здрави прозорци. И входната врата беше още заключена. Трябваше да я натисна с рамо за да влезем вътре. Едва не се препънах в купчина дребни вещи натрупан...

История се търси, но преди всичко тя те открива. Най-често живееш в нея, най-рядко с идея да я опишеш. Дишаш, мислиш за друго, обикновено се бориш с живота и докато се усетиш, неусетно си се превърнал в литературен герой. От плът и кръв ...

В новият ми телефон имаше вграден любовник. При това какъв! Можех да си избера гласа на всеки актьор или певец на планетата, известен или неизвестен, на всички езици можеше да ми каже “обичам те”с всички интонации на тази дум...