1. Събличаща се двойка.Той:

2. Гларусът и хубавицата. Тя:

3. Отракана, невръстна и скучае. Той:

4. Руса кукла за подарък. Тя:

5. Буквално ми съдра дупето. Той:

6. Секс сцени от старите ленти. Тя:

7. Смъртта на гларуса. Той:

8. Смъртта ме кара да се чукам. Тя:

9. С презерватив е невинно като танго. Той:

10. Шедьовър от страст. Тя:

11. Разголена съм по-облечена. Той:

12. Обсебена от сладострастни демони   Аз съм просто Тя. Той е просто Той. Всички сме и никои. Не си принадлежим, изгубихме пътя си. Твърде късно решихме, че трябва да спрем. Твърде далече бяхме стигнали.     Предизвикахме се да избягаме един от друг и така избягахме от себе си. Това е истината. Не сме в телата си. Сладострастни демони са ни обсебили. Няма как да си тръгнем, защото няма къде да отидем. Няма да е у дома. Онзи дом вече не е наш, онова минало е на други.   Кръчма като селско дворче. По-скоро данъчна енигма. Да се смея ли, да плача ли или да се ощипя, че ми прилича на сбъдната мечта. Масичка от разбити, а след това грубо наковани щайги под асмата. В душното коридорче зад гърба ми са напитките в двата хладилника, от едно време. Масивните с оловно покритие и олюпена бяла боя, отгоре. Цяло е във водни лепенки на весели анимационни герои. От едно време и пердетата и дървените корнизи. Прогнилите шкафове, които сама мога да си отворя и да замезя със селско сиренце или домашна луканка. Има петдесет градусова гроздова ракия, мътно вино, някакви алхимични опити, които се боя да опитам, а бабето със синята манта и пръскачката пълна със син камък на гърба, ме уби, като нарече, тези ми ти местни, домашни коктейли: „Змейска сперма”. Изкикотих се, но тихо да не я притесня. Тя ме огледа, прецени, че може да ми има доверие и ми каза да се самообслужвам на воля, да си оставям парите в чекмеджето, а ако нямам дребни, да се пиша в тетрадката. Появи ли се друг клиент да я викна от градината зад къщата. Все едно съм на гости в нечие детство. Вече не съм сигурна имам ли изобщо мои спомени. Намерих си скривалище, тук само мухите са ми натрапници. Боях се, че няма да мога да избягам от гмежта, а тя ми бъркаше в главата, под пазвата, ближеше гърдите ми, забиваше нокти между ребрата ми, разкъсваше ме, обземаше ме със себе си. Губех представа за тяло, напусках го, превръщах се в улици, а по тях шляпаха боси крака и крака с джапанки, високи токчета и спарени маратонки. Забременяло момиче се свиваше и повръщаше по ъглите ми, момче току – що излязло от кръчмата и натоварено с друго бреме – в градинките ми. Счупени бяха стъклата ми, счупена бяха лицата ми. Имах милион ерогенни точки и бях гладко обръсната или с интимна прическа. Не бях правила секс от години и бясно ми се искаше или без да ми се иска, защото никога не ми е липсвало се отдавах на някакъв полупознат, само защото от малодушие не можех да му откажа. Бях ниска и висока. Бях възпълна или прекалила с диети. С горнище или без горнище на банския. С бански или без бански. С ефирна рокля или твърде тежки за температурата джинси. Всяко име ми звучеше като родното, всеки спомен ми изглеждаше близък. Откривам, че мога да говоря поне на дузина езици. После си припомням, че езиците винаги ми са се отдавали, с лекота съм ги заучавала. Но споменът ми изглежда толкова реален, колкото и спомена, че от петдесет години живея тук, а от тридесет поне съм престанала да старея. Объркано ми е… Получила съм всичко от живота. Май не трябваше да смесвам водка с бира. Повяхнала се чувствам, повече ограбена. Всичко е получило, всичко което може да изживее грешното ми тяло, но вече нямам собственост над него. Ипотекирах го и го изгубих. Сега е нещо като пансион за лутащи се. С десетки стаи за оргии. Пиянства се в тях, а сексуалните контакти са безразборни. Чуват се писъци и преминават в разпуснати смехове. Не, не е отвратително, даже е приятно, но странно. Толкова странно, че чак плашещо. На няколко пъти ставам от мястото си, влизам в стаичката с хладилниците и шкафа, не да взема нещо, а за да се огледам и да си спомня коя съм. Висока блондинка с дълги крака и къси панталони. Разкрепостена изкусителка на средна възраст. За миг си спомням всичко, а после забравям даже и името си. Забравям и неговото. Аз съм просто: „Тя”, той е просто: „Той” Тази сутрин трябваше да си сложим брачните халки, които свалихме да се позабавляваме. Време беше да си тръгваме, но твърде късно го осъзнахме. Няколко нощи безсъние и опънати от сладостни емоции нерви и каквото е имало да се случи, се случи. Не мога да си го обясня. Пречупи ли се, скъса ли се! Не знам дори какво е. Любов ли е или това е сантименталното й име. Кучешка привързаност един към друг? Това е по-възможно, но и нея вече я няма. Халките не намерихме, изгубили ги бяхме. А с тях, поне аз и спомените си. Не знаех къде трябва да се връщаме, как изглежда това у дома. Минути след като се разделихме вече не помних кой е и той. Не помня и хотелската стая, дори не съм сигурна през цялото време, че сме отседнали в хотелска стая, но доминира сред виденията. Спомням си също, доста ярко, че сме от няколко астрономически дни, че не спим. Не чувстваме умора, че той пие постоянно, но бързо отрезнява. Няма никакъв махмурлук. Аз пък съм влязла поне двеста пъти под душа. Това помня, както и усещането си в банята. Харесва ми, че водата се плъзга по мен и ме гали, но не пада никаква мърсотия. Много съм чувствителна към хигиената, малко пот, малко прах по мен и се чувствам, като с раница пълна с камъни. Минутка под душа и вече съм олекнала. Като с криле съм. Това усещане ми се губи. Като, че ли не се мърся. Не, полудяла съм. Нямаме в себе си. Десетки са в мен, даже стотици. Червенокоси и чернокоси, някои с гладки черепи и без гърди, а само издути до експлозия кафяви зърна. Някои са непълнолетни, други отдавна е трябвало да са презрели и окапали, бесни са, желаещи, кикотещи се. Някои умеят да рисуват, други да целуват, но само как…Стройни като фиданки или щедри пищни смокини…Побъркват ме. Имам стотици устни и стотици зърна му откривам за целувки. Стотици разтварят с моите, бедрата си. И той, и той не е един. Всичките мъжки образи от ранното ми детство е. Носи всички мъжки имена и миризми. Формите му са различни, маниера му за любене или просто чукане. Ту жребец, ту пуфтящ нерез. Губя сред всички тях действителния, ако има изобщо такъв. И той губи действителната, ако изобщо действителна съм му отдавала някога, ако изобщо съм била действителна с него. Всичките на плажа има, на курорта, в живота си. Не само в своя, а в живота на всички мъже на плажа, из курорта, из света. Цялата любов получава, не и моята. Цялата любов му отдавам, без себе си. Ако ме има, ако ме има. Божествена съм така, самотна съм. Разкикотвам се, ставам и пак проверявам коя съм. Разкошна съм. Тези дълги крака…Разкопчавам горното копче на панталона си. Боязън изпълва очите ми. Сини са. Сладка е тази боязън. Дръпвам панталона надолу. Розов бански нося под него. Свалям го. Не ми пречи, но го правя. Взимам поредната бира. Дали да не опитам от онова питие: „змейска сперма”. Отварям бутилката, мирише на мастика. Май си е най-обикновен „облак”, някъде му викаха „кърмата на Венера”. Все брутално еротични, падам ли си или не си падам по мастиката. Не мога да си спомня, едновременно не мога да я понасям и я обичам. Като всичко останало което чувствам. Не съм сама, сред стотици съм. Една се отдава с наслада, друга с отвращение, трета по задължение, по навик или от скука, с ясно съзнание, че трябва да го стори и изгубила яснотата. Прелъстена или изкусителка. Скитница или добра съпруга. Някоя плаче. Да, плаче в мен, но сълзи не потичат от очите ми, защото друга ги задържа, а трета се кикоти. Две се карат. Червенокоси са, рошави. Сладки са. Приличат на момчета и като момчета ме възбуждат. Но и тази която чувства това към тях, не съм точно аз. Аз вече съм наясно. Разбирам каква беше клопката. След като и малката ни дъщеря стана достатъчно голяма, че да е абитуриентка, порасна и нямаме дете, той по най-артистичния начин, толкова артистичен, че сам едва ли е разбрал, подсъзнателния си замисъл, реши да си кажем, че няма нищо което да ни задържа един с друг. Някакъв дълг е било. Трудностите отдавна са ни изцедили от обич. Преборихме рака ми, неговата вродена неспособност да се справя с живота, бедността. Доволни сме от себе си и трябваше само да завършим, граденото от нас, със символичното навършване на пълнолетие на дъщеря си, за да не ни остане нищо общо, освен халките на ръцете ни и онова което те символизират. Само, че то е било между други хора. Между друг мъж и друга жена. Които времето е погълнало. Няма ги, други сме. Дадохме си свободно уж на игра, защото не сме намирали причина да си дадем. Нямало е разумно обяснение за да се разделим. И е трябвало да го открием тези дни, с почивката си. Аз да се влюбя или той нещо такова. И на шега, да стигнем по-далеч. Без да подозираме, че с брака си, ще изгубим и себе си. Защото двамата отдавна сме се зазидали в крепостта му. Разрушим ли я, ще останем под руините. И то се случи. Предпочетохме смъртта духовната, пред липсата на свобода – човешката. Истинската е някъде под руините. В мен е духа на курорта. В него също. Всички други съм, но не и себе си. -Знаеш ли, сладостно е…-говоря на френски, бабето пръска асмата на няколко метра от мен и не ми пречи, сигурно и аз, че си ги бръщолевя – Всички спомени които съм нямала, най-разюзданите, най-нежните сега имам. Тази вечер за първи път излизам с момче. И за първи път излизам с момичета. С две момичета, които ме желаят като момиче, а аз се правя, че не разбирам накъде сме тръгнали и какво ще правим. После ще се престоря, че така се е случило. Тази нощ, за първи път ще изневеря с негов приятел. Тази нощ за първи път няма да изляза никъде, а ще дремя пред телевизора и ще фантазирам. Ще съм съпруга на отнесен, нежен мъж, по-голям неудачник и от този който имах. Ще съм и съпруга на обичан грубиян. Добро сърце, въпреки избухливостта си. Ще съм отвлечена от един, който изобщо не е обичан, нито е грубиян, а просто си е зъл. И изтънчен. Ще се отдам на пияница и избягал за първа нощ от възлюбената си. Ще махам на стоп, а в колата няма да е принца от сънищата ми, но ще е истински…И като казах сънища…Странно е…Аз не спя, а сънища имам. Имам сънищата на всички тях. Тази нощ за първи път ще си сложа спирала, а чрез друга ще използвам вибратор. Тази нощ просто ще гледам звездите, със стар съкурсник, с който няма да ни е до нищо друго. Тази нощ ще кълцам салака и ще отговоря на смигването на приятел на глупака си. Реално е всичко, всички са в мен. Само мен ме няма…В моето тяло ме няма…Повече съм така… Огромна съм…Всички изпитани нежности изпитвам…Той просто ми каза: „имаш всички останали или мен” и вече в него откривам всички останали, не него самия. Започнах да се смея, бабата обърна глава към мен, а аз продължих да сипя глупости, на френски, разбира се. -Няма го изкушението, вече всичко мога да си позволя. Ако на една в мен не си го разреши, друга ще го направи. Мога да избирам как ще го приеме, като забавление, като неизбежност, като грешка, като в името на някакъв интерес който преследва, като от любопитство, като самонаказание…Странно, никога не съм мислила, че секса може да бъде самонаказание, а сега когато са в мен, разбирам, че много жени го практикуват. Също толкова си го забраняват, пак само и единствено да се самонакажат. Не ги разбирам, а са в мен. Следвам ги, а те ме слушат. Като наистина е. А може и да е наистина. Техните спомени изместват моите. Недокоснато тяло – покварена душа. Пак се разсмях. -Дори една от най-разюзданите си фантазии, тази която ми мина през главата да осъществя миналата вечер: да се престоря на проститутка и да се отдам на първия срещнат, който е готов да си плати сеанс, намирам сред спомените си. Не съм го правила, със сигурност не съм го правила, а все едно съм го. Иска ми се да проверя дали наистина е точно тъй както си го спомням… Бабката остави пръскачката, доближи се на масата и на чист френски ми отговори: -Това мога да ти го уредя.